Д-р Димитър Тенчев — Визионерът, от който Петко Славейков нямаше да се срамува

От какво има крещяща нужда страната ни, за да стане образцова държава? От висок стандарт? От сигурност (защита) на гражданите си? Или пък от прословутата силна икономика, подплатена с мощно производство и изтръгната из корен корупция? От международен авторитет (да си горд, че си българин, докато си из странство, а политиците ти да не се гънат в стойка Г пред “по-големите братя”)?

Безспорно имаме тежки дефицити по отношение на всичко гореупоменато, за сметка на набиращата лавинообразна скорост и застрашаваща повсеместно чалгализация в световъзприятието, културата и лайфстайла. Но колкото повече разсъждавам по темата, толкова повече достигам до извода, че наблюдаваме дима, от който се задушаваме, без да можем изобщо да прозрем огъня, който го причинява.

Още Петко Славейков през 1875 г. брутално откровено се е изказал за прасънародниците ни: “Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша”. Препрочитайки за n-ти път стихотворението, с огорчение отбелязах, че българинът не е помръднал ни на йота отпреди освобождението до днес: “Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! “Аз не зная! Аз не мога!“ — общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време”, сипе жлъч поетът.

“Не зная, не мога”… и тогава ми светна причината, за мойта тревога! (Като сме я подкарали в рими). Именно Не-то в не-знаенето, не-моженето, не-правенето е в основата на неволите и тегобите на народа ни. Всичко останало е следствие от това голямо, потискащо, себесаботиращо, байганьовско “НЕ”, зад което стои базисният дефицит на българина — липсата на всякаква оригиналност. Именно оригиналността — или иновативността, визията, пионерството — е динамото на моженето, на знаенето, на правенето и… най-важното — на прогреса на цивилизацията. Оригиналността е преломният фактор, който е предизвикал неочаквано делейриране от релсата на линейната еволюция, създало съвременния човек, дивергирайки го надалече от траекторията на останалите му питекантропоподобни братовчеди и далечни хронопредшественици.

Тогава си зададох въпроса: а какви са признаците на оригиналността? Съвсем логично в съзнанието ми се материализира човекът, на когото се бях възхищавал (и на когото продължавам да се възхищавам) от времето на нашето познанство. Доктор Димитър Тенчев.

Чувал съм различни определения за д-р Тенчев — Алхимикът, семинар-Лидерът, Хипнотизаторът, разЛичният психотерапевт, гуруто на промяната, духовният хардлайнер, Мъдрецът (в качеството му на писател от новата духовна вълна). Тези определения са напълно коректни и актуални и днес. Но по мое скромно мнение на повечето хора се изплъзва основополагащото ядро (чип) на разЛичността му, около което се изгражда сложната конфигурация на енциклопедичната му личност. Това ядро може да се обозначи с една конкретна дума — свръхоригиналност.

Оригиналност, която се проектира в абсолютно всяка сфера от работата му. Ето ги и шестте сфери, където се проявява свръхоригиналността на д-р Димитър Тенчев.

1. Уникален и неподражаем стил на провеждане (и преподаване) на психотерапия, който не е копи-пейстнат от никакви курсове и обучения, бълващи посредствени психотерапевти със заготовъчно мислене и предсказуемо терапевтично безстилие. Именно така се запознах с Димитър — като негов ученик от първия му курс по хипноза и хипнотерапия през 2008 г. Което беше за мен Преживяването, което ми отвори очите — за терапията, и за много екзистенц теми от живота. “Когато провеждате хипнотерапия, не трябва да повтаряте никой от предшествениците си. Нещо повече — не трябва да повтаряте дори себе си от предишни версии. Хипнозата е изкуство, а не ишлеме от поточна линия” — учи своите чираци д-р Тенчев.
2. Авторските трасперсонални преживелищни (и обучителни) модули от курса по хипноза. Тук трябва да кажа само WOW и да спра! Не съм ги броил колко станаха, но всеки модул е уникат, надскачащ като визия и иновативност предшестващите (за които си си казал “от това по-високо нЕма”). InSighting модулите по хипноза нямат аналог — никъде! Живея от доста време зад граница, посещавал съм различни семинари, тренинги, курсове, магистратури, имам и PhD от Острова. Докато конвенционалното образование е мрежа от триизмерни магистрали, по които се носим в блажена самозаблуда, модулите по хипноза на д-р Тенчев са портал към немислими измерения, водещи ни към Смисъла, към Отговора, към Себе си.
3. Дишането aka InSighting дишанията. Да, чували сме за Ор и Гроф и какви организации по места имат, за да бъдат провеждани семинарите им по целия свят. Ще го кажа простичко. За 50 години те са “измайсторили” само по едно дишане и се издържат от лаврите му до днес (това буди в мен неминуеми асоциации с Дон Маклейн, написал единствения си — по мое мнение попреекспониран — хит American Pie, който го храни цял живот, евала!). Е, Димитър Тенчев е задминал по оригиналност и креативност много отдавна своите предшественици. Над 15 авторски дишания (до момента), които са не просто оригинални дихателни модели и иновативни психотерапевтични практики, съществено отличаващи се един от друг. Всяко едно Дишане е Откровение, което ти дарява преживяване, нямащо аналог нито в будно, нито в сънно състояние, нито по света и само у нас, на правилното място — в InSighting.
4. InSighting ритрийтите — автономните зони за магично-мистични-автентични опитности — по-далече от света, по-близо до себе си. Поради факта, че живея през голямата част от времето извън България, до момента съм бил едва на два от тях. Но преживях това, за което навсякъде споделяха повечето участници — пред взора ми се материализира един по-добър свят в света, изпълнен с преломни дишания, медитации от бъдещето, вкусна здравословна храна и животворна атмосфера. Свят, който ти възвръща позабравеното усещане да живееш в настоящето и да се радваш на малките неща от иначе до болка повтаряемия си живот.
5. InSighting (Хаос) Медитацията — Димитър определено не е “светец” (бил съм на аудиенция при няколко “гуру-лами”, приятелски съвет, стойте далече от тях!) и не иска да бъде. Ако беше, със сигурност нямаше да се задържа и миг в InSighting. За мен обаче той е много повече от “светец” — провиденец. Замислете се, как един човек може да създаде от нищото толкова достъпни за всички нас медитативни практики и трансови подходи, от които има за всеки поне по една работеща медитация, която пасва на душата му като ръкавица на ръка, дарявайки му топлия уют и забравения мир със себе си.
6. Книгите, книгите, книгите! Отдавна съм надживял пуберските увлечения като любим музикант, група, филм, режисьор, психотерапевт, школа, автор. Автор… Бях ги надживял. Защото имам отново любим писател, от когото чета и препрочитам по нещо почти всеки ден. Името му — Димитър Тенчев. И не, не е само “Wishpin”, който той окачествява като “ранен романтичен опит за писане”. Уважавам желанието му за анонимност и фактът, че изобщо не е ъпдейтнато инфото му в рубрика “Писателят” в insighting.eu. Той има още много, много завършени книги. От тях са издадени общо три и доколкото знам има поне десетина, които ще бъдат публикувани в “подходящото време”. Аз съм чел две от неиздадените му книги и бих ги окачествил като изцяло нов жанр, който до момента не съм срещал, включително на англоезичния пазар. Ако има някой някакво съмнение в оригиналността на разЛичността Димитър, зачетете книгите му. Те ваят нови реалности и съживяват духа ти за нов живот. Живот, който си заслужава.

Оригиналност, креативност, първопроходство. Качествата на един визионер. Именно визионерът отваря врати и прозорци към нови светове и непознати истини, движещи човечеството отвъд познатото. Привилегия е, че познавам един от тях. Гордост е, че той е българин. Димитър Тенчев — визионерът, от когото дядо Славейков със сигурност нямаше да се срамува. Защото може, знае и прави, както никой друг.