|
|
|
Хипнозата е състояние на транс, което се постига с повторението на монотонни действия. Тя наподобява много съня, защото осигурява психическа и физическа релаксация. Терминът “хипноза” е въведен през 1843 година от шотландския хирург Джеймс Брейд, който е използвал внушение в сънно състояние за лечебни цели. Брейд разглеждал този метод като своеобразен “нервен сън”, затова го е нарекъл хипноза - по името на гръцкия бог Хипнос. Хипнозата всъщност е особен вариант на съня. Действително по време на сеансите с хипноза възниква съноподобно, хипноидно състояние с външни прояви на сънливост. При хипноидното състояние има постоянна връзка с хипнотизатора – т.нар. рапорт. При това съзнанието е ограничено и “настроено” за думите на хипнотизатора. Хипнозата, в тово число и като метод за лечение, е била известна преди хиляди ходини. Лечебни процедури, твърде напомнящи хипнотичен сън, се упоменават още в древноегипетските папируси. Същите методи отдавна ползват лечители и шамани от всички континенти – от северната тундра до нос Хорн, Австралия и Южна Африка.
Съществуват различни методи за довеждане до хипнотично състояние. Френският лекар Шарко е използвал метода на силното въздействие – внезапен грохот зад гърба на пациента, избухване на пламък пред очите му, или неочакван тласък. Други използват еднообразно, монотонно повторящо се въздействие – придвижване пред очите на хипнотизирания на блестящ предмет, поглаждане на слепоочията или челото, монотонен шум. Инструмента на трети е словесното внушение, някои използват комбинация от изредените методи или даже усиливат тяхното действие със сънотворни препарати. Аз лично използвам само словестно внушение.
Интересно e, че и до ден днешен самото явление хипноза продолжава да поразява въображението на хората. В медицината хипнозата се използва доста широко. Тя помага при мигрена, безпричинно повръщане или често уриниране, при безсъние, липса на апетит, невротични парези, заекване, за обезболяване при инвазивни процедури в стоматологията и медицината, при много психически проблеми като фобии, посттравматични пеживявания, паника, зависимости, различни нежелани емоционални реакции и др.
Как и защо работи хипнозата
За да разберем как и защо работи хипнозата, трябва да сме наясно как и в какъв режим работи мозъкът. Науката е установила, че човешкият мозък работи в различни ритми, в зависимост от вида дейност, която извършва:
- Делта ритъм – от 0 до 4 херца, високо амплитудни вълни от порядъка на 500 мкВ, се проявява при дълбок сън без сънища, загуба на съзнание или усещане за тяло, извън телесни преживявания и др. необясними психични феномени, кома.
- Тета ритъм - 4-7 херца и амплитуда 70 - 150 мкВ., възниква при бавен сън, REM фазата на съня, дълбока медитация, психичните феномени - ясновидство, чудодейни изцеления и др.
- Алфа ритъмът - от 8 до 13 херца, средната амплитуда е 30 - 70 мкВ. Наблюдава се при спокойно бодърстване със затворени очи, състояние преди събуждане или сън, сънливост, релаксация.
- Бета ритъмът - от 14 до 30 херца, амплитуда 5 - 30 мкВ. Съответства на състоянието на активно бодърстване, тревожност, мислене и концентрация, възбуда, познание.
- Гама ритъмът е с диапазон от 30 до 50 херца, амплитудата - под 10 мкВ. Наблюдава се при максимална съсредоточеност, съзнаване, прозрение, решаване на проблем, тревога, страх, гняв.
Когато вечер заспивате, мозъкът ви автоматично превключва от по – високия честотен цикъл бета към по-ниския алфа, а после, за кратки последователни периоди, към тета и делта. По-голямата част от съня ви протича в алфа. Хипнозата се възползва от този естествен феномен. Хипнозата е техника за принуждаване на мозъка да намали циклите си до алфа диапазона, без да изпадне в сън. В алфа подсъзнанието е открито за влияния чрез внушение. Съзнателният разум не приема лесно внушения, той мисли, разсъждава и привежда в действие. Подсъзнанието не мисли, то реагира на нещата, които стигат до него. В това е силата на хипнозата. Тя прави внушения директно в подсъзнанието, което ги приема и ги кара да се превърнат в реалност. Отчасти подсъзнанието прави това като съобщава на съзнателния разум, че съществува нова информация, която трябва да бъде следвана. Отчасти ние не знаем още защо хипнозата действа и как точно подсъзнанието предизвиква съответните резултати. Това, което знаем е, че тя наистина действа и постига добри резултати при някои проблеми.
Внушения
Използваните в хипнозата внушения трябва да са позитивни, конструктивни и полезни. Подсъзнанието не прави разлика между позитивно и негативно. То възприема подадените му послания и действа според тях. По тази причина ние казваме, че една лъжа повторена 100 пъти става истина. Защото, когато си повтаряме сами дадено внушение, то се приема от подсъзнанието и се превръща в програма за действие. Същото се постига и чрез хипноза, но бързо и лесно.
Някои митове и истини за хипнозата
Съществуват множество заблуди за хипнозата. Отчасти защото действието й се възприема от хората като магическо, отчасти поради внушения образ от филми, романи, телевизионни предавания за сценична хипноза, която няма нищо общо с лечебната и се базира на сценични ефекти. Някои от тези заблуди са:
Мит: Хипнотизаторът има магически възможности.
Реалност: В хипнозата няма нищо магическо; хипнотерапевтът е специалист – лекар, стоматолог или психолог – специално обучен да извършва хипноза.
Мит: Човек под хипноза може да върши неща против своята воля.
Реалност: За да се осъществи хипнозата, клиентът трябва да сътрудничи. При внушение, което противоречи на принципите и морала му, той или излиза от хипноза, или заспива обикновен сън без рапорт т.е. връзка с хипнотизатора.
Мит: Хипнотизираният е в безсъзнание.
Реалност: Човек под хипноза е в пълно съзнание и може да осъществява избор по отношение на внушенията.
Мит: Само безволеви, ниско интелигентни хора се подават на хипноза.
Реалност: По принципсеки може да бъде хипнотизиран, разликата ще бъде в дълбочината на хипнозата, която достига, като всеки ще достигне подходящата за неговия проблем дълбочина. При някои хора е необходимо повече време за това, все още не знаем защо.
Важно е да се отбележи, че има психични заболявания, които не позволяват да се прилага хипноза, като епилепсия и всички психотични клиенти.
Мит: Може човек да не успее да излезе от състоянието на хипноза.
Реалност: Както отбелязахме, хипнотизираният не изпада в загуба на съзнание. Няма опасност човек да остане под хипноза.
Какво представлява хипнотичното състояние:
Когато е под хипноза, човек напълно съзнава къде се намира и какво става, чува всичко, което го заобикаля. Личността е в едно състояние на дълбока отпуснатост, като при мечтаене, и често има усещане за вцепененост на тялото, или пък човек става крайно чувствителен относно наличието на тялото си. Той е в така наречения хипнотичен транс. Това е режим на работата на мозъка, при който настъпва медитация и автогенно потапяне (потъване). Във връзка с възбуждането на определени зони от главния мозък, преди всичко на неговата активираща система, хипнотичното състояние претърпява няколко фази. В първата фаза при хипнотизирания настъпва чувството на приятна тежест по цялото тяло, желанието за движение изчезва, появява се равно и дълбоко дишане. Във втората човек изцяло изпада в състояние на транс – той вече няма сили да отвори очи, появява се трудна подвижност на мускулите и кожната чувствителност притъпява. В третата фаза тези явления стават още по-изразени, появява се възможност за реализиране на внушените и спонтанни усещания и образи. При излизане от транса, независимо от дълбочината му, човек се връща в реалността като след здрав сън. Възможно е човек да се обучи в самохипноза,която е изключително действена, защото нищо няма тази сила на въздействие върху нас, която има собственият ни глас.
В процеса на развитие на хипнотично състояние, лявото полукълбо на главния мозък, което отговаря за логическото мислене, преминава на механизма на функциониране на дясното полукълбо. Това се нарича образно-асоциативно функциониране. Същото важи и за дясното полукълбо, възвръщат се принципи на работа, които са характерни за мозъка на детето с неговия гъвкав, неординарен и възприемчив разум. Затова в хипнозата е възможно “пътешествие във времето”. Повишава се адаптивността, засилва се способността, характерна за детската възраст, за усвояване на информация и възприемане на емоции и състояния.
Обратно горе
Още терапевтични подходи:
|
|